ученическо творчество
Това са стихотворенията на красивото, талантливо и добричко Пенче (Пенка Николаева Николова от ІІІ клас)
Три приятелчета бяха
Мони, Гени, Калоян
на момичетата налетяха,
Васето пък риташе засмян.
Мони пак Невенка блъсна,
тя сърдито запищя.
Гени плитките ми дръпна,
Коко само се засмя.
А учителката мила
на вратите ни стои,
чуди се дали със сила
бързо ред да въдвори.
На чина не мога да седя
и тихо мирно да си пиша.
А на любимата учителка гласа
искам във лицето ми да диша.
В нея вечно виждам мама
да ме милва и се кара
и направя ли беля голяма
се пека като кюфте на скара.
Щом се прибера във мрака
след поредната беля,
като нея мама чака ,
като нея пак ми се засмя.
От срам така изгарям
и страда моята душа,
с изтръпнала ръка поправям
и продължавам да греша.
Че в математиката стара
деление оплетох пак,
а кака вечно ми се кара,
от срам така изгарям аз.
Към училището пак ще бързам
времето край мен лети
със другарите ме свързват
много весели игри.
Радостно душата пее
във очите слънцето блести,
че учителката ни се смее
и над нас като орлица бди.
Всеки ходи , скита...
Но с домашен дим,
ще го срещнат с пита
в роден дом любим.
И с горчива жажда
той ще се запре,
тука се е раждал,
тука ще умре.
С тези стихотворения Пенчето участва в конкурс, организиран от ОДК- Варна на тема: "Морето, морето, морето" и спечели трета награда. Поздравления! С пожелание да е жива и здрава и творческия заряд да не я напуска никога!
Синя приказка запали
Аспаруховият мост.
Вятър плитките ми гали,
пак на бати аз съм гост.
А морето се вълнува.
Песни страшнички реве.
Фара нов с вълни щурмува.
Страх ме е и него да не погребе.
Колко много миди
имало на плажа!
Всеки може да ги види,
ако му разкажа.
Само, че през пролетта
трябва да пристигне тука.
На морето песента,
да му донесе сполука.
Че през зимата морето
е изхвърлило богатства сто –
миди, охлюви, рапани.
Колко много са! Защо?
За туристи и за нас
то съкровища раздава
Възхитени във захлас
ние ги събираме в забрава.
Една вълна със вик се стрелна
към златния пясък на плажа.
Погали ме нежно и ме прегърна.
Не позволи ми нищичко да кажа.
Морето ласкаво и нежно
понесе ме на приказни криле.
Подхвърляше ме приливът небрежно –
като на риба ми потрябваха хриле.
Да стана малката Русалка исках.
В двореца да живея под морето.
Такава слънчева мечта притисках
и крих дълбоко във сърцето.
Това са презентации, направени от Невенчето и Коко за 136 годишнината от обесването на Васил Левски:
за Апостола_Невена.ppt (952,5 kB)
Гибелта на един велик българин.ppt (278,5 kB)
Опитите на Невенчето
Пъстра малка книжка ми говори.
Аз я гледам с интерес,
а тя се чуди как да смогне,
да ми каже всичко днес.
Минало детенце
под едно дървенце,
брало си цветенце,
окичило главенце.
Печка пуши,
куче души.
Тая мисъл
няма смисъл.
Долу в долината
близо до реката,
играха дечица
край една върбица.